Хорър Блог

С дебютната си лента Конвулсии, гениалният канадец Дейвид Кроненберг (Люпилото, Мухата, Скенери) създава един цял нов поджанр – т.нар. „телесен“ хорър. Идеята е, че няма по-голямо и плашещо предателство от предателството на собственото ти тяло. Нищо чудно, че алтернативното заглавие на този клаустрофобичен зомби шедьовър е Те дойдоха отвътре. Но не само идеята на Кроненберг е оригинална. Канадецът демонстрира невероятната си дарба да създава натрапчива хорър атмосфера, като едновременно с това кара зрителите си да разсъждават върху теми, които киното обикновено пренебрегва. Това, в крайна сметка, въпреки скандалната репутация, прави Конвулсии един високо интелектуален хорър.

Д-р Емил Хобс се опитва да създаде „паразит, който да изпълнява функцията на човешки орган“. Експериментът се проваля и докторът се самоубива, но не преди неговото „творение“ да плъзне из Старлайнър Тауърс, луксозната и модерна жилищна сграда в покрайнините на Монреал, където той живее.

Оригинално заглавие: Shivers (известен още като The Parasite Murders и They Came From Within)

Таглайн: Going MAD is just the beginning…

Година: 1975

Режисура: Дейвид Кроненберг

Сценарий: Дейвид Кроненберг

В ролите: Пол Хамптън, Джо Силвър, Лин Лоури

Оценка в imdb: 6.5

Оценка в Rotten Tomatoes: 88% (критика), 59% (публика)

Продължения: Няма

В началото на 90-те, след поредица беззъби продължения и безмозъчни копия на Петък 13-ти, слашърите бяха на командно дишане: бокс офис отрова, оплювана от критиците и осмивана от повечето киномани. Поджанрът (а и целият жанр) живна едва след като Уес Крейвън и Кевин Уилямсън накараха хорър феновете да се припознаят в персонажите на своя постмодернистичен Писък. Доктор Гигълс е един от последните добри слашъри от старото поколение (без мета коментари), придобил нещо като култов статус заради феноменалното изпълнение на Лари Дрейк в титулната роля (може би най-остроумният и духовит сериен убиец след Джеймс Бонд) и една брутално кървава и перверзна сцена, която ще сънувате в кошмарите си (знам, че аз съм я сънувал като малък). Доктор Гигълс е представител и на един друг поджанр, който бих нарекъл „субверсивни хоръри“ – филми, в които злодеят е зъболекар, полицай, свещеник, учител, монахиня или както е в този случай, доктор. Идеята е, че това са хора, в които имаме вяра и на които разчитаме, за да ни помагат, а те се оказват зли. Горещо препоръчвам да си издирите пълната и нецензурирана версия, защото другата си е чиста загуба на време (като постен гювеч).

35-години след като става свидетел на убийството на баща си, д-р Ивън Рендел успява да избяга от психиатричната клиника, в която го държат, и да се върне в родното си градче Мурхай, за да си отмъсти.

Оригинално заглавие: Dr. Giggles

Таглайн: A new prescription for terror.

Година: 1992

Режисура: Мани Кото

Сценарий: Мани Кото, Греъм Уифлър

В ролите: Лари Дрейк, Холи Мари Коумс, Клиф де Йонг

Оценка в imdb: 5.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 17% (критика), 41% (публика)

Продължения: Няма

През 1987-ма излиза предпоследният велик филм на един от най-влиятелните и гениални хора, творили в жанра – американецът Джон Карпентър (Хелуин, Нещото, Бягство от Ню Йорк, В бездната на лудостта). Принцът на мрака е изкусно упражнеие по напрегнат ситуационен хорър. Култова музика (написана, както винаги, от самия Карпентър), впечатляващи ефекти, смразяваща атмосфера и запомнящи се актьорски изпълнения (сред тях и камео на самия Алис Купър): какво повече може да иска човек от едно „гузно“ хорър удоволствие от 80-те?

Откриват тайнствен метален контейнер в мазето на стара църква. Ексцентричен професор и неговите студенти започват да го изследват с най-добрата съвременна апаратура. Възможно ли е този контейнер да съдържа самия Дявол?

Оригинално заглавие: Prince of Darkness

Таглайн: Before man walked the Earth… It slept for centuries. It is evil. It is real. It is awakening.

Година: 1987

Режисура: Джон Карпентър

Сценарий: Джон Карпентър

В ролите: Доналд Плезънс, Виктор Уонг, Джеймсън Паркър

Оценка в imdb: 6,7

Оценка в Rotten Tomatoes: 58% (критика) 60% (публика)

Продължения: Няма

Когато чуят името на италианския маестро Лучио Фулчи, повечето жанрови фенове се сещат за кръв и черва, портали към Ада и ходещи трупове. Все пак това е режисьорът на Зомби 2, Изкормвачът от Ню Йорк и Отвъдното, когото английските критици наричат „Кръстникът на кървищата“ (The Godfather of Gore). Но интересното е, че Фулчи има няколко страхотни детективски мистерии, издържани в най-добрите традиции на Алфред Хичкок и Жак Турньор. Седем ноти в черно (известен още като Медиумът) е заплетен и въздействащ паранормален трилър, който държи в напрежение от бруталното начало до наистина шокиращия край. Напук на всичките си критици, Фулчи доказва, че може да прави филми със завладяващи актьорски изпълнения (О’Нийл) и натегнат като пружина сюжет.

Вирджиния (О’Нийл) е измъчвана от видения, в които непозната старица е убита и зазидана в стената на спалнята си. Когато съпругът й, богат италиански бизнесмен, купува имение в Рим, Вирджиния осъзнава, че това е къщата от виденията й. Тя веднага нарежда на майсторите да разбият една от стените в спалнята и не се изненадва, когато отвътре изпада човешки скелет…

Оригинално заглавие: Sette note in nero (The Psychic в Англия)

Таглайн: Suddenly she could see into the future…and saw her own murder…

Година: 1977

Режисура: Лучио Фулчи

Сценарий: Роберто Джанвити, Дардано Сакети

В ролите: Дженифър О’Нийл, Габриеле Ферзети, Марк Порел

Оценка в imdb: 7.0

Оценка в Rotten Tomatoes: N/A (критика), 72% (публика)

Продължения: Няма

Оригиналният тричасов Сейлъмс Лот от 1979 има напълно заслужената репутация на шедьовър. Все пак говорим за Тоби Хупър, режисьор и сценарист на Тексаско клане (несъмнено едно от най-шокиращите заглавия в историята на жанра) и за самия Крал на ужаса Стивън Кинг. Вярвате или не, това е едва втората адаптация по негова книга след Кери на Браян Де Палма и, поне според мен, продължава да бъде една от най-добрите: пищната и тежка готика на Брам Стокър, пренесена в малък американски град в Мейн. Телевизионният формат дава свобода на сценариста Пол Монаш да изгради въздействаща атмосфера и да развие персонажите както подобава, а това винаги е била най-силната страна в писането на Кинг. Нищо чудно, че влиянието на този телевизионен филм (най-вече сцената с дращенето по стъклото на прозореца) може да бъде видяно в творчеството на режисьори като Том Холанд (Детска игра), Джоел Шумахер (Изгубените момчета) и Джос Уидън (Бъфи).

Успешният писател Бен Миърс се завръща в родното си градче Сейлъмс Лот с намерението да напише книга за местна къща, обитавана от духове. Но тя има нов собственик и в града пристига неговият асистент, тайнственият Ричард Стрейкър (Мейсън). Не след дълго започват да умират хора, но някои от тях отказват да останат мъртви…

Оригинално заглавие: Salem’s Lot

Таглайн: The ultimate in terror!

Година: 1979

Режисура: Тоби Хупър

Сценарий: Пол Монаш (по романа на Стивън Кинг)

В ролите: Дейвид Соул, Джеймс Мейсън, Бони Беделия

Оценка в imdb: 6.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 89% (критика), 64% (публика)

Продължения: Завръщане в Сейлъмс Лот (1987) и римейк с Роб Лоу от 2004

Легендарният продуцент и режисьор Роджър Корман (Ямата и махалото) е открил за голямото кино хора като Франсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Робърт де Ниро, Силвестър Сталоун, Джак Никълсън и Джеймс Камерън. Хуманоиди от дълбините, известен още като Чудовище, е един от най-успешните му кричър-фичъри: евтин, нелеп и излишно циничен, но в същото време атмосферичен, изненадващо въздействащ и дяволски забавен. И включва дебютната филмова партитура на великия Джеймс Хорнър (Пришълците, Смело сърце, Джуманджи, Титаник).

Нещо странно се случва в калифорнийското рибарско селце Нойо. Гнусни морски чудовища започват да излизат от водата и да тероризират местните жители.

Оригинално заглавие: Humanoids From The Deep (Monster в Европа и Япония)

Таглайн: From the Ocean Depths They Strike … To Terrorize … To Mate … And To Kill!

Година: 1980

Режисура: Барбара Питърс

Сценарий: Уилям Мартин, Франк Арнолд, Мартин Коен

В ролите: Дъг Маклюр, Ан Търкел, Вик Мороу

Оценка в imdb: 5.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 56% (критика), 41% (публика)

Продължения: Не, но има римейк от 1996 с Робърт Карадайн

Канадският хорър Родители е пълен финансов провал, когато излиза по кината през 1989 г., събирайки по-малко от един милион долара от продадени билети. Но постепенно тази непретенциозна, но изненадващо проникновена (и доста субверсивна) черна комедия е преоценена и добива статуса на култов хит. Причините за това са три: хапливата хумористична жилка, която излиза на фокус едва при второто гледане, изненадващата психологическа дълбочина, с която са обрисувани персонажите и безмилостният коментар върху „съвършения“ живот в американските предградия от 50-те, по който някои хора все още въздишат.

Десетгодишният Майкъл има развинтено въображение и често сънува зловещи кошмари. Баща му Ник е учен, който работи за правителството и прави странни експерименти с трупове. Когато открива части от човешки тела, висящи на куки в мазето, Майкъл започва да подозира, че родителите му са канибали…

Оригинално заглавие: Parents

Таглайн: There’s A New Name For Terror…

Година: 1989

Режисура: Боб Балабан

Сценарий: Кристофър Хоторн

В ролите: Ранди Куейд, Мери Бет Хърт, Браян Мадорски

Оценка в imdb: 6.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 53% (критика), 54% (публика)

Продължения: Няма